За сегашното ми състояние баба ми казваше - разчекната. Днес беше от онези откачени дни, за които си мислиш, че никога няма да свършат. Много работа, скъсана обувка, поредна сметка - позната история. Банална и делнична. Само дето понякога и празниците ми са такива. Все тая - всеки си заслужава съдбата. 
Сега искам да си сипя бира, да се засека в мрежата с важни за мен хора и да не мисля за нищо. Да съм тоалетно казанче - натискаш копчето и всичко си идва на мястото. Умората и досадните мисли изтичат и започвам на чисто.
До следващия ден, в който отново ще съм разчекната. 

ама трябва да пооправя и да сготвя и да се наспя, най-вече ... на сутринта всичко ще си дойде на мястото ... евентуално ;)